Да.

Да.

Разбра ме. Знам.

Не, не. Не е така.

Добре.

Сутринта станах и отпих глътка топло кафе.

Хубаво беше.

Да.

Добре.

Сетих се, че ще те видя днес. Странно беше. Хареса ми. Не знам защо го споменавам, но така си беше.

И после бутилирах теб, Кафето, де. Не беше хубаво в бутилка, трябваше му кислород - ако не е окислено става твърде сладко.

Стоях цял ден, гледах умно и говорих умно. Усмихвах се на хората наоколо. И те пиеха "кафе" - гадно 3в1, което напомняше боза. Аз си пиех кафето от бутилката и си мислех за деня.

По обяд те видях на гарата.

Ами хубаво беше. Не споменах, че очите ти имат цвят на кафе. Напомнят ми за него. Добре е. Бутилката ми е празна в момента.

Говорим.

Хубаво е.

Така е. Да.

Не пиеш кафе, но не пиеш и бози. Казах ти - ти си кафе.

Прибирам се вкъщи.

Пия кафе.




За повече материали : writingaesthete.blogspot.com